18:05 ч.


МОЕТО БЪДЕЩО СЕМЕЙСТВО

22:42 ч.

Христина Петрова Чераджиева    IX  б клас № 25   
                                                                            


Моето бъдещо семейство ...Всьщност искам ли го?  Това е сложен но важен въпрос. 
От неговия отговор зависи и отговора ми каква искам да бъда. И този отговор е –ДА ! Аз искам да имам свое семейство, защото искам да бъда щастлива сьпруга, добра майка даже и добра баба.
    Моето бъдещо семейство....То вероятно в голяма степен  ще повтори моето сегашно семейство, но искам да е по-добро. Не , не,че сегашното е лошо, но смятам ,че всяко следващо нещо трябва да бъде по-добро, по-качествено от предходното. Нали в крайна сметка в това е смисълът на развитието. Е, разбира се има отклонения, особено в една такава сложна материя като човешките взаимоотношения, но посоката трябва да бъде винаги нагоре.
    В семейството, като че ли ролите са предварително разпределени: съпругът – опората , сигурността на семейството; съпругата – нежна , внимателна , грижовна майка; децата – връзката между тях и тяхната надежда.
    Не, не ме разбирайте неправилно. Семейството не е театър , където в устите на актьорите са сложени чужди мисли. Семейството е място, където се казват собствените мисли,  където се казва истината, където взаимното уважение и взаимното разбиране са крайъгълните камъни на брачния съюз.
    Много бих искала  всеки да има своя професия, която не само да обича , но и да дава възможност семейството ми да бъде финансово независимо.
    Решавайки по този начин ежедневните битови въпроси, ще насочим усилията си към по – пълноценно прекарване на свободното си време, което е много важно за отношенията в семейството.
    Много искам моят съпруг да е интелигентен, с добра външност, находчив, инициативен , внимателен и много, много да ме обича. Не искам ли много? Знам, че не мога да намеря идеалния мъж , но защо да не си помечтая?  Нали човек , преследвайки най - доброто постига само доброто. В живота и това е достатъчно.
    След обичта идва уважението и дано то да е постоянен спътник в живота ми. Желая заедно да обсъждаме проблемите и заедно да намираме решенията за тях. Искам да си имаме доверие навсякъде и за всичко. Взаимното доверие е много важно за семейството, защото то е един от неговите стълбове. Само разчитайки безрезерно един на друг може да се постигне общия успех.
    Моето бъдещо семейство...То задължително е свързано с децата. Децата не са просто биологическата връзка, те създават емоционалното и духовното равновесие в  семейството. Много искам да бъда търпелива, внимателна, разбираща и обичаща майка. Дали ще мога ? Вероятно е много трудно да възпитаваш и да обичаш, да ограничаваш и да намериш мярката за ограничение, да контролираш и да определяш границите на контрола. Надявам се детето ми да бъде здраво , умно и послушно. Не казвам красиво , защото всички деца са красиви. 

  Много искам да подкрепям децата си , да общувам с тях , да имам време да ги изслушвам. Но дали ще мога всичко това? Ще видим! Ще опитам!

ЧОВЕК Е ОСОБЕНО ЖИВОТНО

21:33 ч.

Христина Петрова Чераджиева

Човек  е  особено животно


    Човек е животно ,  защото притежава   всички  отличителни биологични  черти на  живия организъм – плът , кръв , сетива , инстинкт .
    Разбира се те се развиват повече или по малко в сравнениие със  другите видове . Аз обаче ще защитя твьрдението , че човек е особено животно.
   Неговата особеност се крие във факта ,че тои притежава вьзможности значително превишаващи възможностите на другите животни. Това му позволява да компенсира в голяма степен някои от биологичните си недостатъци .
   Особеността на човека се изразява в следните направления:
1.     Човекът се различава от животното по своята висока интелигентност.
Наистина маймуните, делфините, слонвете притежават интелигентност,  но тя е незначителна в сравнение с човешката.
2.     Човекът притежава сложна езикова система, която му позволява да бъде силно комуникативен. Дава му възможност да изразява мнение, отношение, да овеществява мислите си.
3.     Човекът може да мисли абстрактноосновна особеност, характерна едиствено за него. Докато животните мислят винаги конкретно, то човекът е способен да мисли за нещата, процесите, явленията, да ги изследва и моделира без да ги вижда , докосва, усеща. Абстрактното и асоциативното мислене дават възможност на човека да обобщава и да прави изводи. Нещо, с което не може да се похвали нито едно животно.
4.     Човекът може да се самонаблюдава, да мисли за себе си, да се самоконтролира, да се поставя извън закона за биологическата целесъобразност.
5.     Човекът е социално същество. Има и други социални животни – пчелите, мравките. Но човекът е особено социално животно, защото той се развива благодарение на традицията, стремежът към познание.

 Казаното до тук може да не изчерпва напълно особеностите на животното – човек, но то посочва най-съществените разлики, породи които човекът се издига над цялата природа.

КОЙ СЪМ АЗ

21:47 ч.


                                         Христина Петрова Чераджиева   ІХ б   клас

                             КОЙ СЪМ АЗ

                  Един от вечните въпроси, който винаги е мъчел хората. Или по – точно винаги е бил интересен за нас. Този интерес произтича от вечния стремеж на човечеството да опознае себе си. Как всеки от нас е искал да се погледне поне за малко от страни за да види истинския си АЗ образ?
                  Кое е по – лесно : да кажа коя съм аз или коя не съм аз? Смятам, че и двете неща са трудни. Защото за да отговориш кой не си ти, значи си наясно кой си ти.
                  Коя съм аз ? Обикновено се описваме с прилагателни. Аз съм общителна и в същото време скромна, зная какво искам, но трудно постигам целите си . Смятам, че съм настойчива, но същевременно и отстъпчива. Не мога да кажа, че съм център на компанията, но мисля, че винаги намирам интересни теми за разговор. Чувствителна съм и внимателна , но мисля , че това не винаги е предимство.
                 В постъпките си се ръководя от принципите , в които съм възпитана – да бъда честна , добра ( понякога много ми пречи ) , да не лъжа. Ох , въпросът с лъжата е сложен , особено с т. н. благородна лъжа , но това е друга тема.
                 Ето в своите мисли аз изглеждам такава – реална или идеална. Къде всъщност е границата между реалното и желаното , границата между това каква съм и каква искам да бъда. Непрекъснатото търсене на критериите на този отговор развива непрекъснато и науки като психологията.
                Коя съм аз ? Как изглеждам в очите на моите родители ? Дали съм това , което те са очаквали ? В семейството ми винаги са ми казвали , че ми имат доверие , че съм отговорна . Казвали са ми , че съм малко мудна , бавна , недостатъчно организирана. Така е. Но винаги съм се стремяла да изпълнявам поставените ми задачи . Понякога ми липсва и достатъчно инициатива , но аз мисля , че съм добро дете за семейството ми . Поне така казват родителите ми . Дали пък всяко дете не е най – доброто за своите родители ?
           Коя съм аз ? Какво мислят приятелите ми за мен ? Е, някои споделят , други не . За едни съм приятна и забавна – подарявам им усмивка , за други – безразлична – отправям им въпросителен поглед , за трети съм досадна и неприятна – струва ли си да променям мнението им.

            За това пък държа на мнението на най – добрата си приятелка. Защо ли ? Защото споделям повече неща с нея , защото повече ме познава и по – добре ме разбира от останалите . Според нея трябва да уважавам повече себе си , по – малко да се интерисувам от реакциите на останалите , от тяхното мнение . Много е ценно да има кой да ти посочи отрицателните черти без подигравка , за да можеш да ги преодолееш , да преосмислиш поведението си , за да може идеалното и реалното АЗ да се доближават все повече .

ХУБАВО ЛИ Е ДА СИ РАЗЛИЧЕН

10:08 ч.


              Христина Петрова Чераджиева 11 б клас

Хубаво ли е да си различен

                                                                     
                        “В царството на слепите и едноокият е цар”                                                                              народна мъдрост
                 
       Всеки човек сам по себе си е уникален и представлява една индивидуалност. Той е уникален както с външния си вид, така и със своя вътрешен, духовен свят.  Погледнато от този ъгъл всички сме ралични. И в това няма нищо лошо. Напротив! Нали красотата на природата е в нейното многообразие. Представете си, че го нямаше това многообразие и ние не сме различни. Какви сме тогава-зомбита, щампи, многократно тиражирано копие на някакъв индивид? Какъв ужас! По-добре е да сме различни!
      Веднага възникват много въпроси, чиито отговори не са и не могат да бъдат еднозначни, но всички те зависят от гледната точка. Кой има правото да бъде съдник, да определя хората: ти си ”различен”, ти “общоприет”, ти си нормален, ти не си? Кой е авторът на теста ”различен от кого и от какво”? Ами различен  спрямо общоприетите норми и стереотипи, наложили се в обществените отношения. Защото общоприетото е следствие на многогодишен опит натрупан в обществото, превърнат в традиция.
      Тук веднага се натъкваме на следното: кой ще е двигателя на прогреса, ако всички сме в стадото, ако всички спазваме правилата на матрицата? Нали точно тези луди, които с главите си чупят калъпа са носителите на новото, на различното.
     Да си различен е начин на живот, начин на мислене, начин на изява, на поведение. Да си различен означава несъгласие, стигащо до протест. Това не е табелка, която може да си сложиш на челото. Това са онези белези, по които се различават белите хора от хората с друг цвят на кожата, инвалидите от здравите, лудите от останалите, хомосексуалните от хетеросексуалните, напредналите от изостаналите и още и още.  Така можем да подредим безброй много примери, защото нормалното за едните е ненормално за другите и обратно.Следователно всичко зависи от гледната точка, от коя страна си застанал. За това налагането на традицията в етикетите е само белег определен от мнозинството, а не критерий кой какъв е.
     Да си различен означава да си цветен, да си пъстър, да си интересен. Да си различен означава да си забелязван, да си показван, да си посочван, да си нестандартен в мислите си  и атрактивен в поведението си.
     Не зная дали това е хубаво, но във всички случаи е за предпочитане пред това да си един от тълпата, от сивотата, от скуката.

"ДА ДЕЙСТВАШ, ЗНАЧИ ДА БЪДЕШ "

16:11 ч.

Христина Петрова Чераджиева 11 б клас

 
             ДА ДЕЙСТВАШ,  ЗНАЧИ ДА БЪДЕШ        Лао Дзъ
                                      Още в библията е казано “ по делата ще ги познаете “. Независимо какви са делата добри или лоши, те по някакъв начин определят човека. Делата са нещотото, което те идентифицират, определят твоята самоличност. Чрез труда човек оставя своя отпечатък във времето, в съзнанието на хората и природата. Историята помни както тъмните личности-тирани, деспоти, така и светлите свои умове. Привидно различни, всички те имат една обща черта и тази черта е трудът, независимо за какво е използван той- да служи на злото или на доброто. Помни се само най-значимото,общочовешкото, това, което е тласнало развитието рязко напред,  най-активното и целенасочено действие. Носителите на такова действие са образеца, примера на поколенията. Те трасират пътя на успеха и нашата еволюция.Понякога можем да разкажем историята само като маркираме отделни имена. Но това ще бъдат имената на колосите на човешкото развитие. И няма как да е иначе, защото техния труд, тяхното усилие и резултати ги карат да изглеждат недостижими и вечни в съзнанието ни.
         Трудът осмисля по особен начин живота ни, защото няма невъзнаграден труд. Защото чрез труда си можем да влияем на обстоятелствата и в зависимост от степента на действие можем да ги променяме в една или друга степен. Активното добронамерено действие те кара да се чувстваш полезен както за себе си, така и за околните. То дава възможност да разкриеш физическия или умствения си потенциал. Чрез активното действие можеш да демонстрираш възможностите си, можеш да завоюваш или губиш позиции, да бъдеш възхваляван или поругаван, но винаги ще бъдеш, винаги ще те има.
          Защото какво тогава е бездействието-смърт, забрава, пропилян живот? Кой си ти тогава-аноним , безличен, никой?
           За това ако искаш да те има, да си полезен, да останеш и след теб, означава да действаш.
            Действай, за да бъдеш !


Връзка с мен

Име

Имейл *

Съобщение *

Препоръчана публикация

Необичаен шоколад